200 години ТАРАКЛИЯ: ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС от Обществения съвет за сътрудничество с бесарабско-таврийската диаспора - Център Сливен

Соня Келеведжиева
05.05.2013 / 20:31

До: Г-н Сергей Филипов

Кмет на град Тараклия, Молдова

До: Г-н Александър Гарановски

Председател на Район Тараклия, Молдова

 

Уважаеми господин Филипов,

Уважаеми господин Гарановски,

Скъпи приятели,

 

Общественият съвет за сътрудничество с бесарабско- таврийската диаспора- център Сливен, Република България, Ви поздравява горещо с 200- годишнината на град Тараклия!

Всяка страница от историята Ви носи белезите на българското Възраждане и история, в която пулсира българската кръв. Унаследили духовния плам на нашите деди, Вие, приятели, доразвивате, основоположеното от тях, за да оставите трайни следи в народната памет. С дела и мисъл, чертаете пътища за следовниците си, за да бъдат достойни последователи на българския род и земя. Вашият ентусиазъм да съхраните във времето националните ценности, вашият идеализъм и гореща жажда за мисионерство, Ви превръща в служители на „дълг синовен“, в пазители на българщината.

Всеки род има своята родова книга, своите стожери, предначертали пътя му. Родът на бесарабско- таврийските българи е род с мисия, род достойно вписал се, чрез чедата си, в летоброенето на българското време. От онези първите, преселили се в Тараклия, та до десетките наследници, които с чест и гордост носят знамето на “съзвездието” българско, от корените, та до гранките, потомците на първите, създали село Тараклия, са писали не само историята му с делата си, но и историята на Нова България. Преди 200 години Вашите предци, подгонени от робската си участ, напускат родната българска земя, за да потърсят в Буджака онова, което поробеното Отечество не е могло да им даде. Както пише поетът публицист Нико Стоянов: "да превърнат безкрайните степи в хранилища на едновремешните български песни и предания, на едновремешна мека и напевна българска реч. И именнo тук, в Бесарабия, да съхранят своето национално съзнание, което живо е откликвало на съдбоносните на българския народ изпитания“.

Мнозина българи от Бесарабия са взели участие като опълченци в Освободителната война 1877 - 1878 г. и оставят костите си в боевете при Шипка и Шейново, Плевен и Стара Загора. И ние, българите в България, помним това. В Бесарабия са родени изтъкнати учени, видни политически и военни дейци, писатели, книжовници и езиковеди като Олимпий Панов, Александър Малинов, Александър Теодоров Балан, Иван Колев, Димитър Греков и много други, участвали и в строителството на Нова България- не можем да не се поклоним днес пред паметта им.

Ако разгърнем страниците на родовата памет, ще чуем гласовете на дедите, които всеотдайно и безрезервно са отдавали ум и воля за българското просвещение, книжнина, театрално дело и културен подем. Чрез делата на такива духовни водачи като първите даскали и свещеници, като Олимпий Панов, Димитър Кочев, Георги Бакаржи, Михаил Карамалак, Сава Николаев, Петър Атанасов Кайряк, Стефан Танов, Петър Малак, Николай Дериволков, братята Иван и Димитър Боримечкови. Чрез тях и десетки други, Вие, българите от Бесарабия сте съхранили душевността на рода ни. Вие, приятели, сте герои, успели да запазят живо словото, свежестта на българската реч, вярата, макар и на чуждата, вече своя земя.

Духът на Тараклия, горд и непреклонен, и днес живее с черковния звън на черквата "Свети Георги“, с звънкия напев на Хаджидинковата чешма, с младеждия дух на Университета в града. Тараклия има своя свят, своите възрожденски просветители- демократи, положили огромен труд за просветното и нравствено издигане на народа- за построяване на училища, за развитие на читалищната дейност, както и за утвърждаване на вярата като въплъщение на високите морални принципи, има и своите духовни стожери днес, които будят възторга ни.

Всяка година, когато природата се събужда за живот, “гранките” поглеждат към “корените”, за да спомнят на себе си и другите, че огънят, запален от тях, не е угаснал в огнището- душа, за да вземат от родовата задруга сила и духовна гордост, чрез която да осмислят бъдните си дни.

И пак е пролет. И пак е май. И пак кръвта призова българския род в Тараклия да се сбере, за да си спомни миналото и да погледне към бъдещето.

Бог да Ви пази- защитници на българската чест и вяра.

Честит празник, Тараклия! Честит празник, приятели! Нека гори родолюбивият пламък на българщината и в следващите векове в Тараклия, за да възпламенява патриотизма в душите на нашите братя българи в Молдова.

От името на Обществения съвет, изразявам убеждението си, че заедно сме призвани да осъществим културно- историческа мисия- да възстановим и развием връзките между наследниците на българите от Бесарабия и България, между Сливен и Тараклия. Нека заедно извървим пътя на приятелството напред през годините.

С уважение: Соня Келеведжиева-

Председател на Обществения съвет за сътрудничество

с бесарабско-таврийската диаспора- център Сливен

Още снимки от новината

Тараклия

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Регионално черноморско сътрудничество | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев