ЧЕСТИТ ИМЕНЕН ПРАЗНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ДУХ!

Фьодор Сабий
29.10.2013 / 22:45

Скъпи сънародници! Братя и сестри от цяла Бесарабия!

 

Рядко кой народ има извън собствената си държава още и именен празник на част от своята диаспора, в нашият случай българските исторически преселнически общности, известни като бесарабски българи. Денят на бесарабските българи има както своя история, така и свои известни, а по-много неизвестни герои.

През 1838 г. тържествено се отбелязва 100-годишнината от осветяването на Храм-паметник «Свето Преображение Господне» в град Болград. Именно тогава се ражда инициативата 29(16) октомври, денят на осветяването на Храма, да стане празник Ден на бесарабските българи. Тази инициатива се определя от участието и голямата роля на бесарабските българи в национално-освободителните борби,църковно и културно възраждане на българския народ,в Освобождението на България и изграждане на нова българска държава.

 

Съборът «Свето Преображение Господне» се изгражда пет години. За наблюдение върху изграждането на Събора е била образувана специална комиссия, в състава на която е бил въведен и 17-годишният Димитър Кирилов Минков, син на преселник от Калофер известен кишиневски търговец Калчо (Кирил) Димитров Минков. Калчо Минков жертва огромна сума за изграждането на събора, а също и специално за закупване в Москва на най-голямата камбана «Благовест». Неговият син Димитър Минков в 1846 г. става съдия, а след три години за пръв път е избран за кмет на столицата на Бесарабската губерния на Руската империя град Кишинев. От 1858 г. до 1866 г. Димитър Минков още два пътя бил избиран за кмет на Кишинев.Интересно е, че от 1854 г. до 1858 г. кмет на Кишинев е бил Ангел Петров Николау, женен на дъщерята на Калчо Минков и сестрата на Димитър Минков. Така че старият дядо Калчо с основание се гордеел, че кметове на Кишинев стават и синът му, и зетят му.

На 17 октомври 1850 г.в семейството на Николау-Минкови се ражда Анастасия Ангелова, която следва медицина в Цюрих, а после по фамилия на първият си мъж Анастасия Берладска завършва Медицински факултет в Париж. Само на една седмица след защитата на своята дипломна работа Анастасия пристига в Кишинев завинаги да се прости на Кишиневските гробища с любимият си съпруг. В началото на 1879 г. Анастасия пристига в България и се омъжва за Головин, руският чиновник в канцеларията на княз Александър Батенберг, с когото Анастасия Головина има многогодишна дружеска преписка. Останалото от биографията на бесарабска българка д-р Анастасия Головина, първа българка с висшо европейско медицинско образование, основател на българската психиатрия и нейният огромен принос в развитието на българската медицина е известно на всеки образован българин. Такива са не случайни случайности в съдбата на едно семейство бесарабски българи…

 

Бесарабските българи си имат герои с приносът си за България: министри, генерали, учении и други. Съединението на Източна Румелия с Княжество България е оглавявано от Данаил Николаев, героят при Сливница в Сръбско-българска война е Олимпий Панов, обявяването на независимостта на България през 1908 г. става при министър-председател Александър Малинов.

 

Но имало и има такива, които целият си живот работили на нивата на българщината в самата Бесарабия, да не изсъхват корените й и полята с обилна влага от родолюбие да дава живот на нови поколения достойни и благодарни потомци.

 

На 28 ноември 1938 г. в София излиза брой първи и единствен на вестник «Българска Бесарабия». В него Димитър Тодоров, секретар на сдружение «Отец Паисий» пише за бесарабските българи, «за тези, които запазиха духа си» своето обръщение към читателите и към българската държава, което завършва с думи: «Далеч от нас са бесарабските българи. По едно предопределение на историческата съдба те са чужди граждани, данъкоплатци, войници. Но те са и навеки остават неделима част от българската народна снага, от българската духовна и културна общност. Ще останат, защото несъкрушима е връзката между нас и тях. Тая връзка е двояка и здраво сплетена – кръвта, която вода не става, и духът, който не умира и всичко побеждава. Нека никога не преставами да мислим и да се грижим за нашите братя – българите в Бесарабия, а един ден в годината – 29 октомври, годишнината на освещаването на въздигнатия от тях в Болград български Храм-паметник «Свето Преображение Господне», да бъде за тях и за нас голям празник на българския дух».

Българската община в Република Молдова поздравява всички бесарабски българи с нашият общ именен Празник на българския дух. Особени поздравления на ръководителите на български организации от най-голямата историческа преселническа българска общност в братска Украйна. Нека и в бъдеще, както и в миналото бесарабските българи демонстрират вярност на заветите на нашите героични предъци да се запазва българщината и да е вечна нашата любов към нашето мило Отечество България.

 

От името на Управителният съвет,

Председател на Българската община в Република Молдова Федор Сабий

 

29 октомври 2013 г. в 18:33

 

http://borm-md.org/node/1278

Още снимки от новината

Храм-паметник «Свето Преображение Господне» в град Болград, Бесарабия

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Регионално черноморско сътрудничество | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев