200 години ТАРАКЛИЯ: "КОЛЕДА 2012" в МОЛДОВСКА БЕСАРАБИЯ

Димитър Боримечков
25.12.2012 / 08:31

Жителите на българския град Тараклия и цяла Молдова празнуват Коледа от 7-ми до 9-ти януари. Традиционният български празник е много очакван от стар и млад, защото той носи надеждата за щастие и благополучие през бъдещата година. Коледа е празникът, с който се чества раждането на християнския бог – Иисус Христос. Той е един от най-важните за бесарабските българи, които живеят по тези земи повече от два века.

Зимните обреди са най-любими и тачени, а сред тях първенството се пада на Коледата. Вечерта на 6-ти срещу 7-ми януари стопаните във всеки дом и техните деца с нетърпение очакват коледарите - ритуал, празнуван много ентусиазирано в по-далечното минало, а сега възраждащ се в Тараклия и в околните села.

Тържеството е своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ - с посрещането на "добри гости коледари". Те могат да бъдат само момци-ергени, ръководи ги станеник или цар - опитен човек, който ги е научил да пеят коледарски песни. Коледарската дружина обхожда домовете на съседи, роднини и на своите любими - изгори. Станеникът изрича благословията, предназначена за семейството и къщата, а коледарите – добри гости - славят млада Бога, възпяват богатството на стопанина, сръчността на стопанката, добрия юнак и заспалото детенце.

Ето, чува се как коледарите пеят пред вратата на семейство Кавлак – добрите домакини са Уляна Николаевна и нейният син Владимир: "Я станете, ютворете, че ви идат добри гости, добри гости - коледари..." Стопаните посрещат момците коледари, облечени празнично, с калпаци, окичени с цветя, с наниз пуканки, с овчарски тояги в ръце.

В къщи те пеят пред иконата, която е на източната й страна. Посрещнати с радост и необикновено вълнение, изпълняват коледни с песни с пожелание за здраве, щастие в семейството и богата реколта. Ето и домакинът с кравая и парата му отгоре. Дружината с въодушевление изпълнява песента, посветена на домакина и как е събрал богатството си:

 

Стани ми, нине, господине,

йутде събра тва имане,

тва имане сребро и злато,

сребро й злато, сребърна кула?

Дали с хайдути пуходюва,

ъли с върли къъсаджии?

Утгуваря стар станине:

- Ниту с йъдутите пуходъъх,

ниту с върли кесаджии,

най ма мама млад ужени,

млад ужени, млад задоми.

Дарил ма и вишън госпуд,

вишън госпуд с дубра дара,

дубра дара - девъът сина,

чи аз им купъъх девъът ръла,

че ги изпратъъх тука долу,

тука долу в нискум поле,

ду пладнъъ си угър урът,

подир пладне лозе съдъът,

дади госпуд таз гудина,

таз гудина силен булнук,

аз напъълних девъът амбара,

девъът амбара с желту житу

и девъът механя с ройну вину,

ют там събрах тва имани,

тва имани сребро и злато.

Наздраве ти, стар станеник!

 

А сега момците пеят коледарска песен "Самси Господ и светии орат край Черно море", тя е за стара жена, за домакинката Улияна Николаевна. Изпълнявал я Димитър, или както го помним, Митко Боримечков от Тараклия. Тя е включена в сборника - двутомното издание на проф. Николай Кауфман "Народни песни на българите от Украинска ССР и Молдавска ССР". Издадена е в София през 1982 г.

 

Поле широко, дърво високо,

хубава равна ми Ромалия,

на дървото й сив соколец,

горя седи, долу гледа,

долу гледа край Черно море.

Край Черно море плуг йореше,

плуг йореше с четяри вола,

с четяри вола сребромроги,

сребромроги, златниусти.

Напреж върви Божа майка,

напреж върви, жито фърга.

Свети Петър ги водеше,

свети Георги ги караше,

самси Господ плуг държеше,

Божа майка жито фърга,

ем го фърга, ем нарича:

Ойде жито по чифчии,

черно грозде по лозаре,

бяло мляко по овчаре!

Тебе пеем, Божа майка,

тебе пеем, Бога славим!

 

От същия Митко Боримечков през 70-те години на ХХ век е записана и песента:

 

Събрали са събор момченца,

момченца коледарчита,

де рану ранили,

де късну къснили

сред нощ, полунощи,

черни чизми поукалили,

черни калпаци пурусяъми,

че утидъъми у нашия брат,

че ги заварийми нъ пустельки,

на пустельки той си спи.

Ний смятъъми, чи и някуй сърдит,

нервъън, моръън, потъън,

ми най са обрадва, зарадва,

чи мо дошли гости коледари,

чи той са чуди и мае,

с ква дарба да ни дари,

с вит, привит кравай,

на кравая кръс божи дукато,

тоя кравай кви са го ръчици месили,

кви са го ръчици пипали,

пипали, на нас наричали,

чи тръгнал си свити Петър,

свити Петър и самси госпуд,

чи стигнали до калина-малина,

чи седнали под калина-малина

да си делът дебела дарба -

на кому брат лъжичка,

на кому брат паничка,

на нашия брат кило и половничка,

тей го на кон товарят,

коня ни гу приима,

чи са чудят и маят,

кво да го правят,

чи съ вииът прививат,

като малка мума

на Лазар с чужди ерген,

на ората са присмива,

слава богу, дружина, амин!

 

Във всяко семейство, където са дошли добрите гости коледари,

има и деца. Ето една песен за момче:

 

Дръннало е ясно звънче

ей, добро момнеле, Коладеле.

То не й било ясно звънче,

най-било сестра брат буди.

Стани, стани по-малък братко,

че ти стадо привалило

през два бряга на третия.

Отговаря по-малък братец,

мойто стадо най-самичко.

Напред върви Божа майка,

напред върви, възпира ги.

Подир върви сам си Господи,

подир върви, прибира ги.

Колко звезди в ясно небе,

толкоз здраве в таз къща.

Тебе пеем, малко момче,

тебе пеем, Бога славим.

 

Накрая най-възрастния от коледарската дружина благославя

кравая с благословката:

 

Слава тебе, дружина,

слава тебе!

Скочи, боже, поможи,

субра сабор момци коладници,

ричети нашти момци коладници

амин!

Тез наши момци коладници,

де рано ранили, де късно къснили,

смилюм китки поросили,

медни кавали потрошили,

каръм калпаци накривили.

Паднаа ми, допаднаа ми,

нощи полунощи на тоз нашия,

стария станеник, стария доминик,

с крака му потропаами,

с ръце му пулопаами,

чимшир порти пурутъъми.

Ни гу имаами, чи той ша излеи

нажален, нагнъъвен ша скочи,

кавга да са кара, бой да бий.

Той не излези нажален, нагневен,

не скочи кавга да са кара,

бой да са бий,

най излези урадам, убрадам,

чи му душле дубри гости коладници,

да му пеят личен песен на коладе,

чи запретна златни скути,

чи бръкна в куим джибови,

чи извади ситни нахтари,

чи отключи чиршим порти,

чи на уведи у равни дори,

под калинка, под малинка,

нагости на с мряна риба,

напои с ройно вино,

надари с добра дара,

добра дара вит, превит кравай,

на кравая кръст боже и дукат.

Тоз кравай, който го е сял и вял

на арман окут, на амбар мосура,

на мала му нива чесний кръст,

ричети нашти момци, комци, амин!

 

Коледарите, иъпълнили коледарските песни и благословили кравая,

са дарени от добрите стопани подобаващо. И продължават да радват и

другите семейства и да им пожелават добър и дълъг живот, плодородие

и благополучие.

През деня на Коледа (7 януари) цялото семейство отново се събира на

тържествена трапеза, където има вече блажни ястия. Гостоприемната

Улияна Николаевна приготвила манджи, сърми, салати, картофи с месо.

И виното е на масата. След гощавката започват приказките, а какъв е

празникът без песен. Редят се една след друга, и все за млада Бога,

за Божа майка, за стопанина - станеник, за домакинката, за момчето,

гордост на родителите.

Песните изпълняват: Улияна Кавлак, Анна Кирова и други жени с

хубав глас и добро настроение. Нищо чудно, че жени пеят коледарски

песни, които ги е научили в младините и ги помнят до ден днешен.

Леят се песните: "У кума Даньо", "Какво е изпатил добър юнак" и други.

Не, не са забравени българските традиции и обичаи в Тараклия и в

цялата й околност. Защото има още носители на песни и други

умотворения, които са се предавали от поколение на поколение в

устни варианти, а сега вече има и хора, които ги записват, за да остане

нещо и след нас, което да се пази и да се помни дълго, на века.

Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва:

това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може

да си пожелае каквото поиска, желанията се сбъдват.

 

Bих искал да добавя няколко реда и за Иван Боримечков, възродил редица български празници в Тараклия и в цялата Бесарабия.

 

Момчета и мъже се обличат в красиви костюми, приготвени специално за празника и тръгват на дружини из града. Повечето са самодейци от театралния състав към Народното читалище "Олимпий Панов" и са си поставили за цел да възродят и популяризират обредите от празничния календар на бесарабската българска общност. Сред тях е и Иван Боримечков, брат на пишещия тези редове, който разказва как се коледува:

 

"Започваме да пеем:

Чули сме тъй, че от болерин, от болерин, стар стопанин, отде събра туй имане... Разбирате ли, питаме стопанина как е доживял до днес и си има хляб и вино. Но сам да ядеш и да пиеш...

 

Друго е като ти дойдат добри гости коледари и ти пеят, и те славят и

почитат като стопанин:

"Овце ти се разягнили, крави ти се отелили,

кобили се окончили... Туй наздраве в таз къща!"

 

Преди години няколко коледарски дружини участваха в конкурса на

читалище "Олимпий Панов" за автентични обряди.

 

 

Материалът подготви Димитър БОРИМЕЧКОВ,

гр.Тараклия, Молдова

 

Още снимки от новината

Тараклийски коледари-1
Тараклийски коледари-2
Тараклийски коледари-3
Тараклийски коледари-4
Иван Боримечков

 

 
 

Copyright © 2008-2018 Регионално черноморско сътрудничество | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев