200 години ТАРАКЛИЯ: БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ - ВИСОКА НРАВСТВЕНОСТ И ЧОВЕШКИ ДУХ

Тараклийци посрещат гости
09.01.2013 / 12:44

Тези редове, може би, е пореден път за хвърляне на мост между

българите в Oтечеството и българите изън него. Различни статистики

сочат, че извън сегашните граници на България, кръвните ни братя и

сестри са много повече от прародината ни, в която населението вече е под

7 милиона.

 

Много са българските диаспори по света. Едната от тях е в Бесарабия

- дялове на Молдова и Украйна. Стотици хиляди са бесарабските

българи. Те смятат за родина държавата, в която живеят, а земята на

своите прадеди - за своята прародина. Не са малко тези, които желаят

да я видят, та и да живеят в нея.

В писмото си до в. "Български глас" Ценка Ковачева от Варна пише: "Да знаеш, че си българин, да говориш бащиния си език и да не си видял България, е болно и обидно".

А 73-годишният пенсионер Димитър Костов от с. Твардица в Молдова,

посетил за първи път българската Твърдица, с гордост и безпределна

радост възкликва: "Очарован съм от това, което видях в красивата и

милата ми България. Тук се почувствах още повече българин. Сега

може и да умирам, защото се докоснах до нея".

 

"Бесарабските българи живеят с надеждата да се завърнат отново

в родината и да върнат живота в изоставените си и запустели домове.

Но завръщането не се е състояло. Друго им отреждат историята и векът.

Остава само заветът към поколенията - да бранят майчиния език и да

опазят своя род в името на Майка България", - пише във в. "КИЛ" -

култура, изкуство, литература - журналистката Руска Даскалова от

Варна.

 

Три преселнически вълни от 1812 г. и до и след Кримската война са

пръснали нашите сънародници в Южна Русия. Оттогава, че и по-рано,

бесарабските българи живеят като добри съседи с молдовани, украинци,

руснаци и други. Предоставената им в последните години възможност

да учат в България задържа в прародината младите. По-възрастните

мечтаят да посетят страната на прадедите си, но безсилни да се отдалечат

от костите на погребани близки.

 

Засега в сферата на добрите пожелания е облекчаването на визовия

режим. С българска кръв във вените те болезнено приемат спънките на

границите и третирането им като чужденци. Българските малцинства

в Молдова, както и в Украйна, искат да са под закрила на президента на

Република България, да има закони, които да помогнат на тях и на

сънародниците ни в цяла Европа.

 

В изразяването на принадлежността си българите в Молдова са

облекчени от членството на държавата в ООН и в Съвета на Европа, в

други европейски структури. Имат право да учат роден език наред с

молдовския.

 

Град Тараклия е районен център и център на българщината в

републиката. За възраждането на българската култура и просвета

важна роля играят Народното читалище "Олимпий Панов" и

драматичният театър с ръководител и на двете институции

Иван Боримечков, Държавният университет "Григорий Цамблак",

отворил вратите си за студенти през 2004 година, Ансамбълът за

български народни песни и танци "Родолюбие", танцова формация

"Червена китка", Школата по изкуствата за деца, в. "Български глас".

 

За тараклийци и гости на града ни забележително място е къщата,

в която през ХIХ век са живяли Мита и Спиридон Панови със

децата си, а Олимпий и Павел от този известен род са прославили

с храброст и героизъм на бойните полета и Бесарабия, и България.

 

Героите от миналото трябва да живеят в нашия живот. Като символ

на човешките възможности. Като образец на нравственост и височина

на човешкия дух. Носителят на такива качества обединява хората в

любовта им към Родината, към общите цели. Именно такъв герой е

Олимпий Панов - опълченец в Освободителната война 1877 - 1878

година, участник в 12 битки и сражения за българска териториална

цялостност, министър на войната в правителството на Петко

Каравелов, командир на българската артилерия вече в званието си

майор.

 

В делниците е упорития труд и стремежът на бесарабските българи

да направят живота по-красив и по-богат, въпреки световната криза

и съпътстващи я различни обстоятелства.

 

Тараклийци, устремени в бъдещето, помнят своите корени и своето

минало, и се готвят достойно да посрещнат 200-годишнината на своя

роден град, станал второто им Отечество и втори дом-градина.

 

Димитър БОРИМЕЧКОВ,

гр.Тараклия, Молдова

 
 

Copyright © 2008-2018 Регионално черноморско сътрудничество | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Анна Вълева | Програмиране и SEO от Христо Друмев